5 основни елемента за Бозаджия

5 основни елемента за Бозаджия

Blog Article

Идеята му дошла съвсем спонтанно, защото по същото време бозаджийският цех към ТПК - Карлово преустановил работа и всички баничарници и магазини в района изпитвали нужда от зареждане с боза. Иван веднага прозрял тази ниша на пазара и инвестирал в бозаджийска работилница. Накупил необходимата техника и открил две жени от Калояново с дълъг стаж в сладкарския занаят.

Класиката на всички времена- баничка с бозичка! А знаете ли, че в миналото е съществувала специална професия, чиято дейност се е свързвала с направата на тази екзотична ориенталска напитка? Днес тя се прави в цехове за производство, но в миналото специалистите в приготвянето на боза са се срещали по улиците, предлагайки стоката си.

Почти всички бозайници са ендотермични, като повечето имат и козина, която им помага да задържат топлината. Както и птиците, бозайниците могат да търсят храна при хладно време и в студени климатични области, където влечугите и едрите насекоми нямат тази възможност.

Банскалии • Беличани • Благоевградчани • Гайтаниновци • Гоцеделчевци • Добринищани • Илинденци • Кресненци • Мелничани • Петричани • Разложани • Санданчани • Симитлийци • Хаджидимовци • Якорудчани

Магазинът към цеха на НАРКООП-а беше единственото място, което произвеждаше боза в Града на бозата – Радомир.

Смешно е да се гордеем със спечелени от натурализирани чужденци победи

Навигация статии Пренесете се на райския остров Корфу без да напускате дивана

Под звуците на гайди оживя старата градска чаршия. Свои продукти изложиха земеделци и занаятчии от района.

↑ „Science from microbial pathogens: speaking recent exploration and technological improvements: Bacteriocin making lactic acid germs isolated from Boza, a traditional fermented beverage from Balkan Peninsula – from isolation to application“.

Един много уважаван занаят дори и до днес. Виното за българите е като сиренето за французите – изисква се много старание и внимание към детайлите.

Някогашните майстори правели бозата от брашно от просо. След препичането, то се варяло в казан с вода за три часа. Изсипвало се в специално корито, най-добре от черна мура, и Бозаджия се слагал квасец. С него престоявала за осем часа.

Най-старите майстори правели гъстата течност от просено брашно. Произвеждали я също от ръж или пшеница, както и смесена - от просо и ръж. Най-много били бозаджиите от селата Чуковец, Владимир, Житуша, Жедна, Кленовик, Извор и Дебели лаг.

Димитрие Боди • Владимир Карич • Живоин Балугджич • Йован Йованович Пижон • Иван Иванич • Любомир Михайлович • Милосав Куртович • Михайло Ристич • Панта Гаврилович • Светислав Симич • Светислав Станоевич • Тодор Станкович

Надим Нааман: България е първата страна, в която „Фантома на операта“ ще се играе повторно СНИМКИ